16.07.2006 г., 20:31

Философия на съпреживяването

171 0 44



 

Бродех

по пътища разни,

бродех

и тебе те чаках,

мъкнейки

хорски интриги,

но сътворихме

човека.

 

Срещата, стана –

крачим

в живота взаимен,

в пътеката

на съпреживяване,

кълнящо

в озарението

на порив интимен.

 

Познахме

огнената походка –

толкова лека,

ефирна,

даваща

чудната цялост,

която всеки носи

в душата си.

 

Едно сърце

и душа

сътворихме,

създавайки

обща сетивност,

в която съпреживяването

цъфти

като наше дихание.

 

Десницата мъжка

укрепна

в твоята ласка –

за двама,

а словото

с обща модалност,

чертае

пътя ни като тъждество.

 

В нашата обща невинност,

всеки

до себе си

стига,

за да се устреми

към другия,

чрез постигнатото

различие.

 

Леко,

през разни интриги,

в бездни

от сенки

минавам,

защото в тази човечност,

открихме

пътеката "вечност".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Гергана!
    Този текст бих коментирал с увлечение, защото носи концептуалната яснота относно природата на преживяването, достигнало в споделената любов до съпреживяване. Твоят коментар ме радва, защото носи полифонични послания, а това дава отговори и на въпроса за позицията ти като автор.
    Поздрав!
  • Здравей, Мария!
    Задаваш един от централните въпроси по повод на публикувания текст: "Какво?" но не спираш до тук, а търсиш и конкретизация, което ни отвежда в сферата на истината. Заглавието на творбата дава изчерпателен отговор на въпроса "Какво?" Логиката на съпреживяването, което съм издигнал като предматна област на любовната лирика, е развита тук чрез терминологичен апарат, който е подреден от мен по подходящ начин. А сега за "точно"-то, разбирано като конкретно, т.е. като истинно! Лъки, съпругата на Мойсей, поиска целувка, но да бъде романтично-прагматична и влюбеният Мо я направи, рисувайки дори и това как ще бъде преживяна от двамата едновременно. Ето защо, не нещо, а всичко в този текст е интересно...Ти зададе правилен въпрос, който бе уважен от мен.
    Поздрав!
  • Крещя им ежедневно, без умора,
    но пак с усмивка, с:"Моля!"
    -Поспрете се, нали сме хора,
    в посока друга насочете свойта воля!
    Тогава може и да стане среща
    по начин за поети подобаващ,
    защото за прегръдката гореща
    не ще да има хлад оставащ.
  • Стихът ми откровен,
    насочен към човека прагматичен,
    съдържа патос съкровен,
    създаващ дух градивен, но критичен.
    Отхвърлям с него литератори, поети,
    потънали в дълбокия си егоизъм-
    с интриги и злословия заети,
    прикриващи дълбок цинизъм.
  • писателче (Светослав Иванов) 16-07-2006г. 22:09


    И?