ФОНТАН НА САМОТАТА
Кой мисли за мене в тъгата студена?
Кой плаче безшумно когато е сам?
За моята малка душа наранена,
кой прошка поисква в Господния храм?
Кой чака да дойда със слънцето жарко?
Кой чака да тръгна щастлива с нощта?
Кой сладостно шепне в сърцето ми ярко?
И кой ме...? И хиляди още неща..?
Мечтая да бъда на някой любима,
мечтая да бъда във нечия власт!
Но все самота ме облива и има
във мене потоци от мъка и страст.
Кой иска да секне фонтана от мъка?
Кой иска?Май никой? Оставам си там,
където очаквам, а тъна в разлъка,
разбрала:"В живота човекът е сам!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илчева Всички права запазени
