Глезеното мече
Уморена вечер в къщи
Баба Меца се завръща
с пълна кошница малини.
Цял ден в горските долини
ги е брала. Малък Мечо
я посреща издалече.
Баба Меца го прегръща,
ала мечето се мръщи;
- О, не искам аз малини...
Дай ми, мамичко, къпини!
Баба Меца хуква пак
в най-големия гъстак,
за да набере къпини
за детето си любимо.
Ала Мечо пак се мръщи;
- Мамо, донеси ми в къщи
шоколадов сладолед,
че и пълна купа с мед!
......................
Ала ето, че веднъж
заваля пороен дъжд,
страшна буря зафуча,
и шумака забуча
точно в този час, когато
Баба Меца бе в гората,
за да дири сладки круши.
Мечо сам-самин се сгуши
под леглото и заплака.
Зъбите от страх му тракат...
Всяка сянка, всеки клон
сякаш меченцето гони
и се мъчи да го хване...
Даже масата капан е...
Мечо здравата изпати
Баба Меца от гората
докато се върне в къщи!
Оттогава не се мръщи,
нито пък се сърди вече,
глезеното малко мече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Рангелов Всички права запазени
