Горчиви мисли
Защо така! Красивото момиче
седи до мен, а аз като глупак,
а може би така е, не отричам,
седя унило, наблюдавам как
скучае, бегло ме поглежда,
към пепелника се навежда,
от чашата с коняк отпива...
О, боже, колко е красива!
А после някакъв пристига,
на танц я кани... Разговарят.
Отново, пак и пак... Но стига!
Подобни мисли тъжно парят.
юли 1980 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Ангелов Всички права запазени
