ГОРСКИ ДУХ
ГОРСКИ ДУХ
на сестра ми Зита, с обич!
Вън вали дъжда и те приспива,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
меко пада леден, зимен мрак,
вечерта се мъчи да набира сила,
и вятърът се е раздухал пак!
Тук при мене стой, ще те загъна,
ще те стопля с нежни думи аз.
Бръчките ти уморени ще целуна,
и ще бдя над тебе в този мраз.
Аз къдриците ще ти погаля нежно,
ти ще мъркаш като коте под юрган!
После пак, нощта ще дойде неизбежно,
а дървета свирят, дирижирани от ураган!
Лекичко ще стана от кревата,
ще си сипя чаша руйно вино аз,
ще помоля тихичко СЪДБАТА,
ще помоля БОГ дори на глас,
да запази, да ти съхрани ДУШАТА!
После ще пристъпя, ще си ида
притваряйки аз пътната врата.
но... не ме съди БОГИНЬО млада,
аз горски ДУХ съм, а ти ЖЕНА!
. . .
Ivaylo Atanassov
22.12.2005
Senftenberg-Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
