Град на спомени
Сред спомени живея без утеха,
за себе си тъй истински ненужна!
Намразих и мечтите за успеха,
живеейки във кътче незаслужено!
Не искам да повярвам и не мога,
че те загубих завинаги и безвъзвратно!
Загубих и приятели, които
ме обичаха тъй истински приятно!
Не мога да се боря и да искам,
срещу бурята помела в мене всичко!
Седя и като куклите аз искам
да имам мисли, чувства и сърце едничко!
А вместо мен е празната обвивка
и по кукленски една усмивка!
Очите - празни, мислите - решетка,
а ръцете на конци с обшивка...
Дори и теб те няма... знам!
Със нея ходиш някъде усмихнат.
По улиците стъпваш пак така,
както когато бяхме двама близки.
По улиците тъй познати,
в града запомнил сълзите и мечтите ни!
В града, където никога не ме позна,
а аз обичах те тъй искренно и скрито!
Не мога да забравя този град,
прегърнал в себе си приятелите верни.
Запазил спомена за нас
и чакащ ме да се завърна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Корнелия Гинина Всички права запазени
