Градината на мечтите
Пристъпвам бавно в цветната градина,
красиви са уханните цветя.
Съзирам роза сякаш от коприна
по нея - малки капчици роса.
Навеждам се да я докосна.
Ръка протягам, после изведнъж
отдръпвам се, защото ме убоде.
До нея бяла калия цъфти
самотна, горда, сякаш е царица.
Цветът й царствено искри,
над нея пее малка птица.
Поглеждам в свитите листа
и виждам синя теменуга.
Защо се крие? Тя не е сама,
до нея има друга теменуга.
Един наперен карамфил
се извисява да го забележа.
Красив е. В себе си е скрил
гордост, сила и надежда.
Сред таз' омайна красота
в миг тъмен облак приближава.
Започва буря - дъжд и град.
Секунда трае. Но унищожава
градината и моите мечти.
Цветята валят се в калта умрели,
прекършени, без своя цвят.
И аз съм цвете. Аз съм далия.
Във тази буря оцелях...
Но казвам сбогом!
Ще отида
там, дето винаги цъфтят цветя!
красиви са уханните цветя.
Съзирам роза сякаш от коприна
по нея - малки капчици роса.
Навеждам се да я докосна.
Ръка протягам, после изведнъж
отдръпвам се, защото ме убоде.
До нея бяла калия цъфти
самотна, горда, сякаш е царица.
Цветът й царствено искри,
над нея пее малка птица.
Поглеждам в свитите листа
и виждам синя теменуга.
Защо се крие? Тя не е сама,
до нея има друга теменуга.
Един наперен карамфил
се извисява да го забележа.
Красив е. В себе си е скрил
гордост, сила и надежда.
Сред таз' омайна красота
в миг тъмен облак приближава.
Започва буря - дъжд и град.
Секунда трае. Но унищожава
градината и моите мечти.
Цветята валят се в калта умрели,
прекършени, без своя цвят.
И аз съм цвете. Аз съм далия.
Във тази буря оцелях...
Но казвам сбогом!
Ще отида
там, дето винаги цъфтят цветя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Далия Всички права запазени
