Градът
Нощта трепери
като боса циганка.
Луната пие локвите
със посинели устни.
Във подлеза
един бездомник
плаче гладен,
но само уличното псе
до него спира.
И топли му нозете
с грозното си тяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
