Грозота

Грозота

Безцветни са дните,

сивота облива моята душа,

безропотни копнежи гоня

за светли бъднини.

Борба със съдбата

невъзможна водя,

за справедливост

и честни дни.

Пред очите ми

сиви птици кацат

на бодливата тел

на несвободата.

Колко мъка има

на този свят?

Колко болка,

колко нерадостни са дните ни?

Идеи, цености

не бих могъл да реализирам,

зарад делника

на мрачна грозота.

И добър да  си в този свят,

гневът, страхът, злобата

в деня черен рожден

биха те направили звяр.

Звяр не виждащ

в мъгла от сивота,

звяр без чувства

и без тъга.

Унилост и срамота

от мъдроста на нашите деца,

биха изтрили лицата

от Земята наша, маика и снаха.

Болка е в сърцето ми,

в душата празнота,

единствено ума

търпи тази грозота.

Свещен ли е човек,

да търси нечия доброта,

след като вижда само

грозота.