28.05.2006 г., 18:12

х х х

152 0 14
Раздрах последната си дрипа,
да видиш раната под нея,
ала раненият ти поглед
не я съзря.

За нова рана нямам място,
и нямам вече друга дреха.
Така и за очи незрящи
не зная лек.

Дали да взема крива патерица,
да не подпра на свойто рамо,
да хванем някоя пътека
и заедно да се потътрим?

Или да спрем пред пътя прашен,
да ближем кървавите рани
и да се молиме на Времето,
да ги лекува с пепелта си?

Каквото и да сторим вече,
оттук нататък все е рана,
а аз от нея ще живея.

Подай ми шепа от жаравата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Шишкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Красимир! Стихотворението ми е доста старо, май отпреди Силвия Кацарова. Но не съм и помисляла, че някога ще публикувам и ще получавам оценки за това. А пък да се сравнявам с Ведрин - това си е направо кощунствено. Мисля, че ако между нас има истински поет, то това е той. До него всички ние сме от детската градина.
  • Благодаря! Всяко влизане в сайта ми носи радост! Да ви се връща!!!
  • "Раздрах последната си дрипа,
    да видиш раната под нея,
    ала раненият ти поглед
    не я съзря."
    Много хубав стих!!! Браво!!!
  • /6/!
  • Каквото и да сторим вече,
    оттук нататък все е рана,
    а аз от нея ще живея.

    Подай ми шепа от жаравата!

    Прекрасно е! Много, много красиво! Поздрав!