И бурените са красиви
* * *
И бурените са красиви -
нежелани истини -
като мустангите - с гриви
бодливи, но вихрени.
Не познават покоя
и не свеждат главата си.
Ще ги впрегне тоя,
дето е обяздвал вятъра
и оседлавал бурите.
Колкото и да ги изтръгваме,
те все гледат нагоре!
Непокорни са на умората
и не знаят що е
смирено да се покланят.
Та нали обичат слънцето!
Та нали са черни врани;
впили корени не в зрънце,
растат в длани –
бързи и топли,
груби, ожулени -
към слънцето бързат
да го погалят влюбено,
да го прегърнат нежно,
да го докоснат някак си.
Затова
докрай,
безнадеждно
тътрят листата си
и корени впиват,
и смучат сокове.
И какво,
че небето високо е!
И какво, че ги всеки изскубва!
Любовта е в сърцата им.
Любовта ги лекува!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Василева Всички права запазени
