И думи не стигат, и листа хартия
И думи не стигат, и листа хартия...
Вечер знам, че ме чуваш как вия.
Това искаш, нали? Да страдам в съня,
защото не можеш ме вижда сама през деня.
Мъчение - да, но не и заплаха;
не съм вече толкоз страхлива и плаха.
И думи не стигат, и листа хартия...
Мечтая дори врата на всички онез да извия!
Как злобата само лъха от тях!
Колко фалшив е само техния свят!
А ти ги харесваш и като тях си дори,
потънал до шия в сплетни и лъжи.
И думи не стигат, и листа хартия...
как си могъл само да бъдеш с ония?!
Жалка картина си вече за мен.
Намразих безкрайно ужасния ден,
когато видях те и влязох във примка,
превърнах се в пепел на догарящата си снимка.
И думи не стигат, и листа хартия...
Вечер знам, че ме чуваш как вия.
Това искаш, нали? Да страдам в съня,
защото не можеш ме вижда сама през деня.
Мъчение - да, но не и заплаха;
не съм вече толкоз страхлива и плаха.
И думи не стигат, и листа хартия...
Мечтая дори врата на всички онез да извия!
Как злобата само лъха от тях!
Колко фалшив е само техния свят!
А ти ги харесваш и като тях си дори,
потънал до шия в сплетни и лъжи.
И думи не стигат, и листа хартия...
как си могъл само да бъдеш с ония?!
Жалка картина си вече за мен.
Намразих безкрайно ужасния ден,
когато видях те и влязох във примка,
превърнах се в пепел на догарящата си снимка.
И думи не стигат, и листа хартия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Генова Всички права запазени
