И молех се..
Вървях до теб,
замаяна от любовта -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на пътя сблъсках се
със храстите,
заплетох се във тръни
– изоставах -
и заболя ме,
дръпнах се –уплашена.
Сърцето ми се сви,
прокапа кръв
– къпиново червена – гъста,
а болката -
растеше - нямах дъх,
душата ми – изплъзваше се
между пръстите.
Събирах се
разплакана, сама
– до храст бодлив
и заслепена -
не исках вече да вървя
и молех се да бъде... вчера.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Челси Всички права запазени
