И пак ...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
В светлината на луната,
под звуците на вятъра,
върху пръстта по земята -
разсипани са
чувствата
на празнотата.
По следите им скитам,
прегърнала болката
и няма кой да попитам -
дали не
бъркам посоката...
Имам нужда да пазя
останалото от спомена,
но ще се опитам да сляза
до дъното
на умората.
Ще съблека всички чувства,
ще се влея в реката,
разголена ще се разпръсна -
докато
ме изпие водата.
- И пак ..ще те чакам ..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Челси Всички права запазени
