Иди си!

Върви! Иди си! Махни се ти от мен, не искам да съм вечно в отровния ти плен. Твърде дълго заради тебе страдах и твърде много сълзи по теб изплаках. Беше време, повече от всичко те обичах и всичко на света за тебе давах. Но ти силата на чувствата ми не разбра и съдбата да бъдеш сам избра. Е, добре, аз няма да те моля, а може би някой ден в друг ще се влюбя. Дано той спомените за целувките ти изтрие и нова история върху устните ми напише. Дали когато с друг щастлива ме видиш, иронично ще се подсмихнеш и с поглед ще ми кажеш: "Защо се, мила, сама заблуждаваш, ти друг никога след мен не ще обикнеш." Да, може би прав ще си тогава - може би в друг влюбена не мога да бъда. Защото дори и безразлична да изглеждам, в душата си ще продължавам тебе да обичам. 31 октомври 2000 година