Идвам при теб...
Идвам при теб
в края на разрушеното време,
отломки от сън се стичат
а сълзите капят да опарят моето сърце.
Идвам при теб
с болка да си спомням
езика на отсъствието.
Ще издълбая самотата с твоята усмивка
и сте прегърна с теб умората...
Всеки път,когато лицето ти
се появи пред мен
от цветовете на свещенни раковини,
пулсът на зората ме погубва
и ми се иска да станеш част от мен,
а аз клетият да се превърна,
във молитва,
която да ме отведе при теб...
Идвам след теб ,очакващ твоите ласки,
аромататът ти да се слее с моя дъх...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руслан Трад Всички права запазени
