Имало едно сърце...
Така и никой не разбра
как точно случи се това,
отиде си едно лице,
без плам угасна мъничко сърце.
То вярваше,че бе едно-
единствено и само то.
То искаше да е така,
макар да знаеше ,че е лъжа
и по средата на ноща
сърцето ненадейно спря.
Отиде си за собствено добро
и за това на друго същество,
защото то не искаше да е само,
ала преследваше го тайно зло.
Излъгано във своята любов
сърцето хвърли се в живота с страстен зов,
но скоро истината разгада
за беда на своята душа-
не бе "единственото" осъзна
и друго имаше замесено в това.
И малкото сърце не издържа-
потърси то покоя на смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Иванова Всички права запазени
