17.07.2006 г., 10:42

Импресия

115 0 14

Безлюден бряг – вълни шумят,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

скали побити в златен пясък

и само чайки вред летят,

огласяйки морето с крясък.

 

Тук стъпки някой е забравил –

вдълбана в пясъка следа,

завива покрай “древен замък”,

изваян от дете с ръка.

 

Внезапен гръм и на небето,

продира златен рог бразда –

светлее мълния, морето

тежней в безмилостна тъма.

 

Мълчание. В безмълвно време –

утихнал бряг в заспала нощ;

мълчат застинали проблеми,

спокойно е, като в метох.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Завладяваща импресия
    Поздрав за описания миг
    Усмивка и прекрасен ден
  • Ай, сега пък "метох"? Това е много недостоверно. Ти бил ли си в метох?
    Хубаво стихо но без метох, кой се занимава с монахини, освен те сами със себе си?
  • спокойно е, като в метох.

    Само тази част не ми се вписа в образността на стиха и неговото внушение. Като цяло стиха ти е страхотен.

  • Страхотно пресъздадена картина!
  • Аз бих те пратила в метох, обаче да гледаш през решетка!
    Хубав стих! 6!