22.02.2006 г., 23:14

Исках да бъда.. голям (след 18)

155 0 12
Как чаках .. рожденният ден пълнолетен ..
Как исках ..да бъда мъж , пораснал , голям
но този ден уби на живота ми полъх летен
и превърна ме от волен ..във прям

Откъсна със злоба мечтите
и ме бутна в живота студен
заплака ранено сърцето
а копнежите гаснеха -ден подир ден

...а ръцете които някога галеха струни
днес напукани - болка търпят
очите в които някога живота искреше
днес за своето детство сълзят ..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • отново си за 6!
  • много е хубаво много експресивно, а и си спомням по същия начин как чаках да стана "голяма" ,а сега отговорностите ми идват с трясък. на моменти ми се губи ритъма, но от мен 6 ..
  • Времето не може да се върне , но наистина е хубаво да съхраним детското в нас - то е най-хубавото , най-чистото . Благодаря отново
  • Детството...за беда не може да се върне,но можем да съхраним в себе си поне частица от детето,което някога сме били,да скрием от времето непокътнат спомена за детските мечти и усмивки!
  • Така е за съжаление, невъзвратимото колело на живота но не хаби днешния ден в съжаление по вчерашния - живей! Поздрави!