Искра
От сблъсъка на лед и лава,
във друго време от това,
зароди се крехка, слаба,
тъжна, мъничка искра.
Останала сама в безкрая,
искрата мъничка угасна,
без нея сякаш пустошта
потъна в сянка черна, страшна.
Препускащ на жребец от дъжд,
Вятарът искрата вдигна,
повика пламъка с рев могъщ
и сред висините я издигна.
Сред небесния простор безкраен,
приседнала на облак бял,
искрата силата си върна,
огън мощно загорял.
И още шепнат си цветята,
как в друго време от това
бушувал огън в небесата,
изгарял цялата земя.
във друго време от това,
зароди се крехка, слаба,
тъжна, мъничка искра.
Останала сама в безкрая,
искрата мъничка угасна,
без нея сякаш пустошта
потъна в сянка черна, страшна.
Препускащ на жребец от дъжд,
Вятарът искрата вдигна,
повика пламъка с рев могъщ
и сред висините я издигна.
Сред небесния простор безкраен,
приседнала на облак бял,
искрата силата си върна,
огън мощно загорял.
И още шепнат си цветята,
как в друго време от това
бушувал огън в небесата,
изгарял цялата земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никифор Никифоров Всички права запазени
