Искрицата надежда
Искрицата надежда
И ме оставяш сама,
в дълбините на нощта,
за твоята нежна душа,
в облак от мрак да скърбя!
Понеси ме в мрака,
сред звездите,
покажи ми любовта,
с пламък във очите!
Завещай ми себе си,
да знам, че ще те има,
завещай ми светлината в погледа си,
искам с нея да прогледна!
Обещай ми миг живот,
като пеперуда в твоите ръце,
пусни ме да поема своя полет,
със невинност на дете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Янчова Всички права запазени
