2.09.2006 г., 23:45

Истината

146 0 26
Истината винаги е гола...
И винаги болезнено горчи...
Горда като върше на топола
тя вятъра надве ще раздели...

Истината трябва да е чиста...
Директна като поглед на дете...
Няма в нея три и няма триста,
тъй простичка е като две и две...

Истината без слова говори...
Но не със устни, само със очи...
И да я бичуват - тя не спори,
разпъната  на кръста ще стои...

Истината често закъснява,
заключена дълбоко в някой шкаф...
Ако появи се - не прощава
и лъсва като грях върху чаршаф...

Ала щом превърне се във призрак,
дошъл да те покани при смъртта
и пет пари сто истини не чинят,
отколкото една добра лъжа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самата истина.Поздравче за хубавия стих Рия
  • Риа , невероятна си!
    Хареса ми !

    "Ала щом превърне се във призрак,
    дошъл да те покани при смъртта
    и пет пари сто истини не чинят,
    отколкото една добра лъжа..."

    Отлично!
  • Страхотно е.Браво!
  • Поздрави за хубавия стих!
  • Казала си толкова истини,
    че просто ме остави няма.
    При теб нещата са изчистени
    и място за лъжа тук няма.

    Поздрав и усмивка.