Изкупление

Аз пишех някога за любовта и тя бе мое вдъхновение и дори не подозирах, че така не намирам всъщност избавление. Не осъзнавала съм, че с това ще стигна собственото си падение, признавайки пред себе си сега желая лично изкупление. Светът за мен е бил един човек и всичко аз на него посвещавах, всяка строфа, всеки стих и ред на него някога дарявах. И вярвала съм, че като поет думите си правилно раздавам, без да осъзнавам, че безчет са нещата, които не възпявам. И вярвала съм, че е нищо човекът, който гасне без любов, без да виждам, че не всичко оправя тя в живота му суров. Дали тя болните ще излекува? Дали ще предизвика и смъртта на дуел, за да ни извоюва щастието или радостта? Проблеми има много по света, за които хората нехаят, далеч по-висши и от любовта, която аз единствено желаех. Срамувам се от този егоизъм и от заслепеното съзнание, от досегашния си непукизъм към всеки други вид страдание!