7.03.2006 г., 20:40

Излишна?

309 0 86
Днес даже малкият сам се изкъпа, май, че е вече голям, пуснах водата му, после ме бутна: Мамо, излизай, аз сам. Докато парата пълнеше банята, той я надпяваше с глас. Беше ми смешно и мъничко тъжно, аз за какво съм тогаз? И от очите ми рукнаха мислите, вече не беше каприз, дрешките сутрин с охота избират, кичури сплитат с финес. Сякаш отсъствах, но без да им липсвам, всъщност ми липсваха те. Още четеме си приказки вечер, спрем ли, светът ще е друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е много. Но не се натъжавай, приемай с радост това, че детето ти пораства
  • Колко мило стихотворение,
    умили ме,
    просълзи ме.
    Не се бой хубаво е, че децата растат. Усмихвай се.
    Поздрав и щастие.
  • страхотно е, браво!
  • Хубаво е! Искрено и изпълнено с чувства. Събуди много прекрасни спомени и малко тъга.
  • хареса ми