изморена сьм
Изморена сьм от своите нерви.
"Успокои се!" - си повтарям -
"намаш време да тьжиш",
но напразно се напрягам
почвам вече да рьмжа.
До кога ще издьржа?...
Не зная, не знам
на кого и какво
от себе си трябва да дам,
защото е тьжно и тежко и страшно,
когато вьв мрака някьде там
живееш и дишаш и пишеш си сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидара Иванова Всички права запазени
