Изповед
И съгреших, о, Боже!
По пътя падах, спъван от греха
и после трудно ставах и се връщах
с надежда да изчистя болната душа ...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Сърцето плачеше тогава,
поиска среща със монах,
да се изповяда бе решило,
да признае своя първи грях .....
И все обичах да пътувам
и на гърба си носех своя кръст
и все вървях и никога не спирах
по път катранен, грешна черна пръст....
И Господ грешника отведе в планината
на връх един, самотен, гол
и усетих тишината на гората
и все едно, че сложих в раната си сол
И имаше монах, и тутакси ме зърна
той беше в черно, черен бях и аз
И без да каже дума ме прегърна
и простиха ми тогава, в онзи час
Но не спрях да скитам, нито спрях да падам
още броди моята душа
но сега утеха имам за сърцето
Господа, монаха в черно и изповедта ....
28.07.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Йовчев Всички права запазени
поздрав
