Желая те, желая те...
Във моята
стая,
във спалнята,
кухнята,
хола,
килера,
в антрето,
в мазето,
в тавана,
погледнал
небето
през
спукана
тухла
подобно
воайор,
желая те,
всякъде,
там и
където
не стига
ни мисъл,
ни взор,
във дупка,
в морето,
под лавата
земна,
под геена
от огън,
в самото
ядро...
под твойто
ядро
и преди
експлозива
на същност
и дива,
красива
и бясна,
щастлива,
изляла
се в твоето
тяло,
там
те желая!
И всякъде
също
желая!
Желая!
Желая,
желая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Кръстев Всички права запазени
