Жена
Когато над бездни призвездни излезне
зад облаци хрили, безкрила луна,
и спомен сред сенки бездомен изчезне,
тогава аз тръгвам към тебе, Жена!
Откривам те бяла, узряла и цяла
изпълнена с вопъл от топъл копнеж,
и тайна безкрайна е твоето тяло,
вълшебен съюз между огън и скреж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Рангелов Всички права запазени
6
