31.05.2006 г., 23:33

ЖЕНАТА Е КАТО МОРЕ

149 0 20
Жената е като море,
бушуваща стихия, а също и спокойна.
Със пясъчни и скалисти брегове,
на времето останала е непокорна.
Животът в себе си тя носи,
затуй душата и е вечно млада.
Загадъчна е, пъзел е от тайни,
мълчи, не казва тя когато страда.
Авантюристите-плувци се гмуркат смело,
прозаични са, а обещават празник.
Но не след дълго подлото им дело,
превръща ги в поредния удавник.
А онзи, който търси силно любовта,
сред солта ще я открие в изобилие.
Пред него тя ще разкрие кристалния си свят,
скрито пазен за най-милия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Темата за жената е необятна. Напомняш ми стиховете на "вечната и святата" Багряна.
  • Приятно защото има наивитет в изказа! Много добър подход! Браво!
  • Интересна и необятна тема си започнал. А и добре си се справил. Браво...
  • Прекрасно си се справил с този стих. Браво, Дани!!!
  • Дано жените да оценят достойно стиха ти!!!
    Поздрави!!!