Жената в последната стая
Докторе,
извади ми сърцето
и го дай на жената,
която умира
в последната стая.
Вчера
при нея дойде
момиченце русо.
Отдалече видях
как плаче от мъка.
Тъжно,
с поглед лазурен,
с отпуснато рамо,
си тръгна,
прошепвайки мамо.
Дай й го.
На мен не ми трябва,
а на нея, повярвай,
е нужно
за двама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Апостолова Всички права запазени
