Жестокост
Аз ти казвам,
че жестоко е,
от кръвта ми все,
глътки да крадеш.
Нямам сили вече!
Уморих се - Да!
Но не бягам, за да се спася
и проклинам се лудо за слабостта.
А дали ще мога,
теб да убедя,
че жестоко е,
да изчезва от вените ми кръвта.
И не виждам вече!
Но усещам - Да!
Колко съм далече
от твърдата земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емили Всички права запазени
