ЖИВОТЪТ МЕ НАУЧИ ДА СЕ БОРЯ
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Животът ме научи да се боря.
На злините да поддавам рамо.
За истината как да споря
с глупците питащи нахално?
Защо да се препирам с тия
увълчени души скептични?!
Животът е безкрайна сприя
за мислите фатално романтични.
Дали не трябва да забравям
обидите – да оцелея.
Годините минават вяло,
когато искам зряло да живея.
И мойте мисли да се помнят!
Делата ми да бъдат знаме!
Децата ми над гроба молят:
Къде е, татко, обичта ни?!
Не ни оставяй! Помогни ни
да бъдем твърди като тебе!
А аз си казвам: Остави ги
в живота да намерят стреме.
Животът ме научи да се боря,
ала смъртта ме натъжава.
Кажете ми какво да сторя
щом краят ми я доближава?
Марин Лазаров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Лазаров Всички права запазени
