Кафе с геврек
Кафе с геврек<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Седнах да изпия първото кафе,
гледам - носят ми го във джезве.
На поднос , с филджан рисуван
във чинийка със бисквитка
и веднага „забуксувах” –
как ли е сега Танитка?
Тук във Истамбул дойдох
стока нова да товаря,
магазинчето закъсва -
то е на централна гара.
Там се запознах със нея
тя продаваше гевреци,
всяка сутрин я „премервах”
от нозете до ... ръцете.
Аз геврека не обичам -
той във гърлото ме дращи,
сух е, ако е баят - значи
ще ме дави страшно.
Но усмивката на Таня-
свежа като ученичка
е мехлемче и водичка
изворна от Горна баня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гърбушко Чушков Всички права запазени
Кога бре, Гърбушко съм ти "продавала" стари гевреци? Хе, хе!
