22.10.2005 г., 14:14

Кажи ми

215 0 8

Благодаря ти, Веси!

Кажи ми как да отключа сърцето ти.

Как да вляза там..., май не е толкова лесно?

Ако потропам... ще ми отвориш ли

много време чакам пред тази врата.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Нося ти нежност. И топлотата си.

Толкова време бях на студено.Сама.

Искам да видя усмивка в душата ти.

Толкова малко ми трябва сега. 

 

Аз те обичам... Повярвай ми!
Ще ме почувстват очите ти.
Само те моля! Отвори я тази врата!
За да видиш... Съдбата си. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз не искам да крада душата ти ,благодаря че все пак я споделяш.
    Завладяващ стих.Поредните адмирации от мен.
  • Много е силно и въздействащо поне за мен!
  • Стихото ти има много хубава идея,Мария.Хареса ми!Мисля,че би могла да го направиш още по-хубаво,като го пообработиш малко.Виж последния куплет..но ти си автора!А мнението е мое!Поздравче!
  • И на мен ми хареса много! Само виж последния ред от първият куплет дали не може да звучи по-добре.
  • И аз не искам да крада душата ти ,благодаря че все пак я споделяш.
    Завладяващ стих.Поредните адмирации от мен.