КАМБАНИТЕ
КАМБАНИТЕ ЗАБИХА В СЪВЕСТТА
ИЗВАДИХА НА ПОКАЗ ГРЕХОТА
И ,КОЛКО СТРАСТИ,ПОХОД,МЪРСОТИЯ
ИЗБЪЛВА ОТ ДУШАТА МИ СТИХИЯ.
ВРАТАТА Й ЗАКЛЮЧЕНА ЗАДЪРЖАХ
ЗАДЪЛГО СЪВЕСТТА СИ НЕ СЪБУЖДАХ
И БРОДЕХ В ЛАБИРИНТИ СВОИ
БЕЗ СТРАЖ- НАВОЛЯ С МИСЛИ МОИ.
БЯХ БЕЗ ОРЕОЛ СВЕТИЦА
ДУША-ДЕТЕ,А ГРЕШНИЦА
С ЛИЦЕТО НА ИКОНА СВЯТА
СЪБЛАЗЪН В ТЯЛО НА ЖЕНАТА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Христова Всички права запазени
