9.10.2004 г., 16:20

Каменна душа

165 0 6
"Душа от камък" се нарекъл,
сърцето зад решетки скрил,
самота на себе си навлякъл,
сълзите с фалш изтрил...

Една любов разкъсана от мъка
душата твоя разтопи,
една невяра и разлъка
сърцето ми на прах разби.

И зад чужди думи и езици
мислеше, че скрит си ти,
но любовта ми, минала през щита
всички трудности уби...

Ти думите помисли за лъжи
и пак поиска самотата
вместо да се вгледаш в моите очи,
където истината крие се, а не лъжата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Присъединявам се към хората, на които им допада-6!
  • Изключително! Неверочтно! Много добро! Просто вече ми се изчерпаха думите. Пък и нещо, което е прекрасно, трудно се описва с думи.
    Поздравявам те за сполучливото стихотворение.
  • Благодаря, ова ми е любимото стихче от всичките и се радвам, че се намери някой да оцени точно него, наистина благодаря за топлите думи
  • Присъединявам се към хората, на които им допада-6!
  • Изключително! Неверочтно! Много добро! Просто вече ми се изчерпаха думите. Пък и нещо, което е прекрасно, трудно се описва с думи.
    Поздравявам те за сполучливото стихотворение.