4.05.2006 г., 1:18

Капка надежда

144 0 18
Когато оставил си всяка надежда:
Любов, дом и, може би, топла одежда,
Когато се раждаш след всеки ден Божи,
А Бога се смее, смъртта не отложил,
Когато сърцето тупти, но не бие,
И капка живот даже вече не крие,
Когато в огледалото виждаш ти камък -
Самотен - искра няма, няма и пламък...

...Се спри! Изправи се! Сега погледни ме,
И ако от теб е останало макар едно име,
Подай ми ръка, от мазоли подута,
Изпий чаша истина, дори да е люта,
И пак в огледалото виж този камък,
Отронил искра и разпалил свой пламък.
Усмихни се...не! Смей се! Ти вече живял си,
От себе си всичко, та и повече дал си!

Сега вече имаш таз капка надежда:
Любов, дом и, може би, топла одежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за стиха Александър.
    Звучиш ми като Недялко Йорданов.
    Чудесен е!
  • имам чувстовото, че му липсва една хубава мелодия и става като песен...Поздравления!
  • браво момче харесва ми... това е моето първо и последно мнение, но ще мина през цялото ти творчество да знаеш
  • Много, наистина много добър стих!
  • "Усмихни се...не! Смей се! Ти вече живял си,
    От себе си всичко, та и повече дал си!"

    Много хубав стих!Поздрав!