като мене
Полека вървях по тревите,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
с нозете си боси попивах -
от утрото ранна росица -
горчивото на пелина.
Лицето в косите си криех -
очите да не разкажат -
колко са мокри сълзите
и как горчи тяхната влага.
Приседнах на дънер отсечен,
погалих кора набраздена...
от него кръв потече -
любил бе като мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радинела Халачева Всички права запазени
