КАТО САМОДИВА
Като самодива
В съня ти губят се безследно стъпките ми тихи
и с утрото изчезвам като призрак бял,
след себе си оставям само тайни неразкрити
и поглед на очите ти тъжовно вял...
С воал от тайнственост наметнати са раменете ми,
от хиляди загадки го изплетох аз сама,
а в нишките втъкаха със усърдие ръцете ми
и къс от женската душа...
И аз съм като приказните самодиви -
във шал вълшебен е скатана мойта сила,
разплети душата ми, забулена в загадки мълчаливи,
и аз пред тебе ще пристъпя реална и красива!
20.03.2006г.
В съня ти губят се безследно стъпките ми тихи
и с утрото изчезвам като призрак бял,
след себе си оставям само тайни неразкрити
и поглед на очите ти тъжовно вял...
С воал от тайнственост наметнати са раменете ми,
от хиляди загадки го изплетох аз сама,
а в нишките втъкаха със усърдие ръцете ми
и къс от женската душа...
И аз съм като приказните самодиви -
във шал вълшебен е скатана мойта сила,
разплети душата ми, забулена в загадки мълчаливи,
и аз пред тебе ще пристъпя реална и красива!
20.03.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
