Като скитник
Като скитник в своето някога –
за частица съдба
купувам умиращи сърца,
украсявам ги с малко нежност,
вдъхвам им малко свежест.
Оставям ги в тиха стая,
да отлежат като ценно вино...
После ги пускам на свобода
и се моля да не се видим отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
