КОГАТО МЕ НАМЕРИ
Когато ме намери нямах нищо.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Безплътна, без надежда и покой.
Създаде ме обичана от нищото
останало след хиляди порои.
Объркан, непринуден, лаконичен.
Намерих те потънал в безвремие.
Пътеводна светлина на нелогичното.
Превърнах се във твое вдъхновение.
Когато се намерихме изгря вселена.
Родиха се порои от планети –
звезди които двамата със тебе
нарекохме със имената на поети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
/6/