Когато те докосна
Когато те докосна,
до безпресъствено когато те докосна,
под сън,
под сенките на странстване,
и спомени,
в просмукващо...
когато те докосна
в просмукващо
и пръстите си
изгоря във измерение
където пръските
са пламъци -
езици заплющяли
над стотици
неизявени същности
на моето
съзнание,
изгубя се сред
огледалните си изблици
и статуи
на свитите ми хаоси,
и полудея,
и над мрак се нося,
и пръсна на парчета,
и във теб избухна,
и сътворя се
в свят новосъздаден...
Когато те докосна,
съществувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Кръстев Всички права запазени
