15.10.2004 г., 18:50

когато тишината плаче

263 0 14
И пак във стаята сама съм,
и пак само  е моето сърце,
и плача пак от самотата,
плача като мъничко дете.
Боли ме! Боже, колко ме боли.
Студ и сняг навяват във сърцето мое,
замръзна адът гневният дори,
ада на живота мой достоен.
Дори и тишината с мен заплака,
следите от сълзите й по мен блестяха,
и болката пак стенеше във мрака
мечтите ми от болка смъртоносна пак крещяха.
Ах! Ужас бе живота ми със теб,
кошмарен сън във всяка блудна нощ -
мечтите ми избиваше наред
със свойта зла и страшна мощ.
Когато тишината заплака
за разбитите мои мечти,
излях си тъгата без остатък,
а тишината не спря да крещи.
И пробягна писък бездомен
във тихата плаха тъма,
и тишината заплака самотна
за моята злостна съдба

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Губиш ритъма на места, но иначе има образност!
  • suffer_angelus : знам, знам...
    Аз и затова съм го написал... Ако искаш, може да прочетеш нещо мое;
    Ще се радвам да му дадеш оценка.
  • Много добро наистина. И моята забележка е само по отношение на ритъма.
    Иначе ... по-добре само да си замълча и да го прочета още веднъж.
  • супер е!
  • Много ми хареса. Поздравления! Макар, че на места се губи ритъма, би могло да се направят малки корекции, но и така е много хубаво.