Когато вечер те напускам

Когато вечер те напускам, когато наближи раздяла и аз тогава те поискам, ти поглеждаш занемяла. Няма нужда да говориш мога сам да разбера твоята огромна радост, ако си тръгна заранта. Знаеш,че това е невъзможно и смръщена отвръщаш на шегата. Тогаз сърцето ми се къса и немога да прекрача през вратата. С какво ли чувство те оставям? Дали ще ме дочакаш да се върна? Ще издържиш ли всеки път, щом на прага се обърна? Зная мъката ужасна, която мъчи те след мен. Нека с нея не удавиш спомена прекрасен. Знай, за тебе ще тъгувам, ще помня нежните ръце. И знай, че в тез ръце оставих две ласки и едно сърце. Но някой ден отново ще се върна, ще вляза в стаята позната. Протегна ли ръце да те прегърна, ще слея пак в едно сърцата.