14.08.2006 г., 23:10

Кой остави оръжието заредено

175 0 18
Готини сме, всички сме готини.
Отвън винаги бели,
като сняг преди Коледа.
Отвътре чисти и смели,
като ново оръжие.
Шрапнелно прелитаме улици,
обсадно враждебни,
родени от слънчев взрив
в стъклата на утрото.
Окопно се смеем...
Засадно обичаме...
Смилателно-обедно после почиваме
в мляскащо храно-примирие.
Родолюбово краката на проститутката сричаме.
...сама и без име е...
... Герб на изплащане.
... Икона на лизинг.
... Богиня в промоция.
Улична Месалина пъстро избираме,
без да му мислим къде да се взираме...
защото Надеждата е с къса пола,
израстнала в бедняшки квартали...
засадно се смеем...
окопно обичаме...
в храно-примирие
Родолюбиво бедрата й сричаме
и шрапнелно на плакатите вярваме,
че винаги ще ги заслужаваме...
защото сме готини - всичките -
бели отвън и слепи отвътре,
като заредено оръжие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • СТРАХОТНО СТИХОТВОРЕНИЕ! НЯМАШ РАВЕН! ЕДНА ГОООООООЛЯМА ШЕСТИЦА!
  • Харесах стихът ти! Много е истински! Който не го разбира, си е за негова сметка! Може да не е класика, но има класическа идея! Аз те поздравявам! Нищо може да не съм за повечето тук, но заставам до теб!
  • Не искам да обидя никого. Национални светини - консумация, кое натежава повече на везните?! Знаете вече моето мнение... За морал няма да говоря. А за опитването, Валери, всички го опитваме в първо лице единствено число.
    Благодаря ви за мненията. Поздрави!
    Вестин
  • В широкия смисъл на думата, текстът е поезия. Чрез него е показан един много специфичен нюанс на преживяването, но гарнитурата на уравниловката е неприемлива. Питам се как ли би изглеждал този стих в първо лице единствено число и дали да го опитам?!
    Поздрав!
  • на мен ми хареса, много е силно стихотворението