Кол в пръстта

Поезия

114 0 0

Остави ме да се влача.
Агонията спира ме да мисля.
Измъкни кола от пръстта,
за който свърза веригите ми тежки.
Удари ме, не ме щади!
Удари ме с всички сили,
веднъж до край ме довърши!
Болката прекършва мислите ми.
Удари ме и убий ме.
И тук ме захвърли.
Защото нямам дом -
керемидите на твоя покрив
отдавна се строшиха...

26.09.02.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари