23.12.2004 г., 10:59

Коледно

181 0 4
Нощта е къса като дъх и дълга като вик – жена, която трудно ражда ден. Пламък пробляснал над вода: единствен, невидим, свещен. Неподвижна звезда. Не отминава нищо родено във Дух. Не се и повтаря. Кръговратът е счупен – след живота идва живот. Смърт няма. О, майко – раждай! Глас божи над мрака: “ роди се…”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари