Копитцето
Копитцето
Усещам те! В неканения стих.
В копитцето, подритващо сърцето ми,
когато в някой неочакван миг
затичаш бясно по небето ми.
Усещам те! В прикритата сълза,
която вечер ми говори нежно,
в притихналата жар на нежността -
убита страст, примигваща на свещи.
Усещам те! Във лудите звезди -
там твойте думи ме пробождат:
"Пожелай си нещо хубаво! Помни..." -
Какво!? Какво да помня!?
Усещам те! Без огъня дори.
Усещам те, без нищо да си спомням.
Усещам те и даже не боли.
Копитцето го подковаха снощи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Начева Всички права запазени
