КОТКА
Тя - светлозелени очите -
пробляскващо жадни за плен.
Някаква песен, сънливо,
преде си зад мен.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
С подскоци, фатално комични,
огъва опасна снага.
Тъй сякаш желания скришни
потръпват с вина.
Защо ли посоката знае?!
Нехайна жестокост в тила
е впила. С изящество вае
безмълвна съдба.
Опашка наивно отпуска,
забравила миша вражда.
Обръща се. После се впуска
и чезне в дъжда.
Марин Лазаров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Лазаров Всички права запазени
