КОВАШКО СЪРЦЕ
Имаше в село млад момък<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
със снага висока и здрава,
косата му огнен пламък -
в очите му жива жарава.
Беше силен и смел юнака,
всички моми го искаха,
момците му дружина бяха -
старците го обичаха.
Ковач беше изкусен,
на коне подкови слагаше,
от желязото огъня взел -
по огради слънца огряваха.
Око си момъка бе спрял
на една девойка красива -
със тяло нежно гъвкаво,
в очи й метличина синя.
Личицето й светнало –
цвете – листче от роза,
тънка млада тревица -
по веждите изписана.
Бедно момичето беше,
сирак със стар татко -
братя и сестри гледаше,
цял ден в къщи шеташе.
В пиянство баща й затъна,
от кръчмата не излизаше -
там момата красива -
спазари за шепа алтъни.
Майко, ле мила , майчице -
Ела вземи ме при тебе! -
по цял ден момата плачеше
и накрая болнава легна.
Разбра млад ковач скръбен,
поиска мома да откупи -
ограда дантела да опаше -
подарък за богаташа.
Кога думата не стана,
усилно започна да кове -
вериги тежки преплете -
за него и девойката клета.
Във късна тъмна вечер
той мома - перце понесе -
до буйна река дълбока -
сред върбини плачещи.
Прегърна девойка сиротна,
целуна очи помрачени,
с окови за нея се върза и
катинар – сърце изковано -
навеки в реката ги свърза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силва Тенева Всички права запазени
